Как започна.

  Как започнах ли?Любопитство.Съвсем обикновено любопитство.И смело мога да заявя,че 90% започват точно така.Тези приказки ,че наркотиците се започват за да избягаш от реалноста намирам за несериозни.Този момент идва в по-късен етап,когато вече си зависим.Досущ като в "Малкият принц".
-Защо пиеш?
-Да забравя.
-Да забравиш какво?
-Че пия.
От никаква реалнаст не съм искал да бягам.Тя си ми харесваше.Това са най-хубавите ми,безгрижни и щастливи години.Въобще не се замислях,а нямах и намерение да се замислям скоро, какво ще правя с живота си,дали ще имам пари утре и въобще дали ще има утре.Важното беше да ни е добре и да ни е весело.Това и правихме...доста сполучливо при това.
 За първи път опитах трева сравнително късно,на 23-24 год,аз съм от Асеновград и тогава просто нямаше.Казаха ми,че излезнала някаква трева,която като изпушиш се смееш с часове.Естествено не се подвоумих.Освен,че бяхме млади,безгрижни и щастливи,ни се отдаваше възможността да бъдем още по-щастливи....при това,когато пожелаем.Бяхме четирима неразделни приятели.Изпушихме тревата,аз с известни резерви и огромно любопитство.Да те накара някаква трева да се смееш считах за нелепо.Смяхме се с часове....до сълзи...до моменти в които те заболява корема и не можеш повече а ти става още по-смешно.На другия ден имахме мускулна треска от смях.Излишно е да казвам,че се влюбихме в марихуаната.Излишно е да казвам и,че беше адски актуално и модерно.Помня как се присмивахме колко прости са всички които не пушат и не знаят какво истинско щастие пропускат.Тогава се намираше трудно,но някак си успявахме да си набавим поне веднъж в седмицата.И така в продължение на около година.Смях,партита,жени и секс.Какво повече  му трябва на един млад човек.Относно ефекта на тревата едва ли мога да кажа нещо повече от това което се знае,освен може би факта,че тревата има най-добър ефект при безгрижни,необременени най-вече млади хора.Имено и за това е най-популярна сред тях.Или при хора които са наясно със себе си и не страдат от някакви вътрeшни конфликти.Не напразно казват някои,че тревата не е за всеки.На депресари,комплексари,хора с бедни души,угрижени и нещастни, тревата не им се отразява никак добре.На тях по принцип им става тъпо,подхваща ги параноя или им се приспива.
  Година след като опитахме и редовно консумирахме трева,ни предложиха екстъзи.Сценария с него не беше много по-различен от този с тревата.Вече с по-малко резерви,на фона на дебюта с тревата,изядохме по една третинка от хапчето/синьо Митцубиши/ в 23.45ч.Беше една нова година,аз не съм от най-бурните танцьори,ставам да танцувам много,много рядко.И до ден днешен не можах да се отърся от идиотския предразсъдък,че всички ме гледат,и че изглеждам тъпо.Около 01.00ч,когато бяхме загубили надежда,че нещо ще се случи,започнахме да танцуваме като луди.Не просто да играем като клоуни, а изпадаш в състояние в което музиката буквално пронизва тялото ти и започва да диктува всяко едно движение,всяко едно мускулче.Душа и тяло се вливат в едно.Чуваш,не,по-скоро чувстваш всяка една нота как докосва душата ти,сякаш рисуваш с ноти и танци.Уникално преживяване което няма как да не те закове в списъка с фенове.Тогава нищо не се знеше за негативите от наркотиците а и ако трябва да бъда честен,дори и да знаехме едва ли щеше да ни пука.Превърнахме се в най-популярната и желана компания.Бяхме млади,готини и безгрижниЕдва ли ще е преувеличено ако кажа,че ние бяхме пионерите и главни виновници за популяризирането на наркотиците в града и бяхме изключително горди от този факт.
  Лека-полека капиталистическия информационен поток взе да залива страната и ние с възхищение подочувахме още колко наркотици имало по света и с нетърпение чакахме нещо ново да се появи и непременно да го пробваме.Гъби,LSD,хашиш,кокаин,хероин.Не се наложи да чакаме дълго.Сестрата на гаджето на един приятел,ходеше с сина на един от Щурците.Едно отракано софийско печлеме,което ме накара да се засрамя едва ли не,за това,че не съм опитал хероин, а се занимавам с дреболии като трева и екстъзи.
  И така се сблъсках с хероина,които щеше да промени живота на всички ни.


следва

Аз винаги съм искала да избягам ....от всичко. От училище, от клас, от вкъщи, от семейството...По-късно бягах от Трявна където бях на заточения, чрез което си просех боя. Таня вечно скрита зад връти и легла и вечно опъка....Режима бе направо непоносим, бях има казала че всички са задръстени и луди. А свижданията толкова тежки, че 5 дни след това не могат да ме успокоят да не плача. Исках да забравя този период, исках да не казвам на никого (но този твой постинг ми напомни за това). По големите от там се събирах ме и пушехме.Скрити в храстите.Голяма работа че ще ни викат, ние сме значими и можещи. Явно контрола не е бил достатъчен!
Докато един ден,един флакон предписан за един месец, не ми стигаше за един ден.До момента в който имах желание да убия някой за това лекарство или да скоча през терасата защото го няма.

Прекалено много се разприказвах, а рядко коментирам, а още по-рядко пиша дълги коментари.

респект!
Ако си чист, пиши човече... пиши!

Какво не можеш да повярваш Таничка?Искаше ти се да изтъкна някаква по-драматична причина поради,която съм започнал да се друсам ли?Уви,това е суровата истина

От сутринта на 31.07.2007г

Поздрави, Румен! За това, че пишеш истината, за това, че го правиш изключително талантливо, с изключителен усет за словото. Чета всичко написано от теб с голям интерес! Вярвам, че разказите ти, ще докоснат много хора и ще ги ограмотят за двойствения свят на дрогата. За пагубния свят на хероина. Прочее, и законните наркотици - цигари и алкохол - младите хора започват да употребяват най-вече по същите причини - от любопитство и от подражание.
Продължавай да пишеш - много е истинско!

Не мога да повярвам в това което си бил, това което разказваш. Струвами се някак невероятно. Ти си страхотен Румка,невероятно добричък, сърдечен, прекрасен човек