Постинг
21.02.2011 22:58 -
Хероинова одисея-как започна,как протече,как приключи
Автор: rumen75
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7665 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2011 00:13
Прочетен: 7665 Коментари: 8 Гласове:
5
Последна промяна: 02.03.2011 00:13
Как протече.
Хм...как да опише човек хероиновата зависимост?!Сега си давам сметка с колко трудна задача съм се захванал.Все едно да обясняваш на човек,който не е обичал що е любов.Хиляди спомени нахлуват в главата ми и се чудя как да ги подхвана,как да ги подредя та да могат все повече родители и любопитни да проумеят колко страшен е хероинът и зависимоста съм него.Идеята ми е не просто да разкажа как е протекла зависимоста ми,наркомански истории колкото щеш, а да ви представя нещата от един малко по-различен ъгъл.От позицията на човек преживял и внимателно анализирал грозотията наречена хероинова зависимост.До колко ще успея,тепърва предстои да разберем.
Начина по който се поднася информацията за хероина, не е много по-различен от този за цигарите "Хероина убива","...вреди на черния дроб", "...на централната нервна система".Така хората съзнателно или подсъзнателно го подценяват и го пращат в списъка с нещата с които...просто трябва да се внимава.Захар,сол,цигари,алкохол "то нали в днешно време всичко е вредно".Непонятно е за мен колко родители подобно на щрауса отбягват да говарят и вземат мерки срещу хероина считайки,че като не го правят,той просто не съществува или ако съществува,то не касае тях.А ги касае.И още как.През всичките години на зависим,а и до днес,така и не можах да намеря нещо общо между зависимите що се отнася социален,семеен статус а и въобще.Виждал съм зависими деца на разведени родители и на такива със здрави семейства.Деца на богати и на бедни.Депутатски деца,деца на артисти и музиканти,сираци,деца на образовани и необразовани,на красиви и грозни,на атлитични и дебели,,на стари,млади,вякакви.Всякакви.Хероина не подбира и абсолютно никой не е застрахован от него.Далеч съм от мисълта,че това трябва да се превръща в масова параноя и лов на вещици.Нещото което искам е родителите да съберат куража да говорят открито с децата си колко страшен е хероина,което от своя страна съвсем естествено да доведе до проверка с тест поне веднъж месечно /който струва 8 лв/ ,без това да доведе до драми,засегнато доверие и развалени отношения.Съзнавам,че този момент изисква известна деликатност,но повярвайте ми,по-добре е да положите усилия за деликатност сега,отколкото хероина да ви се стовари лишен от всякаква деликатност. Защото такива "мижави" препядствия като семейство,родители,роднини,приятелство,любов хероина ги прави на пух и прах.
"Как протече",замислих се,че неволно се е получила игра на думи.Хероина те превръща буквално в безгръбначно, в нещо течно стичащо се сред всякакви пролуки само и само да се докопаш до....Него.Най-коварния, най-великия манипулатор, най-ревнивия от всички,Властелинът на душата, Негово Величество Хероинът
Както споменах в предишния си пост,за първи път опитах хероин пътуващ за София.Не помня вече при какви обстоятелства,но помня,че бяхме трима и пътувахме с колата на един от тях.По едно време синът на Щуреца извади кафеникав прах и го сложи на фолио от шоколад,сложи запалката под него и вдиша пушека с фуния от банкнота.Нямам ясен спомен да е казал какво е,но нямах намерение и да го питам.Усетих,че е някакъв наркотик и с радост смятах да опитам.Подаде ми фолиото и понеже нямах идея как става го прeгорих и почти нищо не успях да вдишам.Младежа,очевидно счел за съвсем естествено да съм наясно как се взима хероин,едва не ме разкъса,че съм пропилял материала.Съвсеееем за малко се озадачих защо се впряга толкова за тази кафява капка,но любопитството смаза очудването ми набързо и преминахме към втори опит.Този път той го пускаше а аз трябваше бавно и равномерно да вдишвам.И се получи.Чувството е сякаш буквално...хлътваш.Клепачите ти падат и чувство на блаженство започва да обзема всяка фибра,всяка клетка,всеки атом от тялота ти.Изпадаш в едно голямо блажено безгрижие.След малко повърнах.Но не типично повръщане,а някак леко,да не кажа приятно.Просто си отворих устата и след това ти става още по-хубаво.Представете си какво нещо е хероина щом превръща повръщането в нещо приятно.По-късно,колкото и идиотски да звучи пиехме Фанта портокал защото тя се повръща най-добре.Трябваше да преспим у софиянчето и съответно да се стегнем пред майка му.Какво ти стягане.Та ние едва си стояхме на краката.Помня,че с огромни усилия успяхме да си вдигнем клепачите няколко милиметра....и то за малко.Горката жена.Едва не припадна като ни видя.Веднага и стана ясно какво се случва.Майките винаги усещат.Очевидно възпитана и културна жена,не изпадна в истерия макар и да имаше основание.Ясно беше,че полага огромно усилие да прикрие своята неприязън към нас.Родителите считат,че тяхната рожба никога,ама никога не би се занимавала с подобна гадост освен ако неговите приятели не са го принудили.Едва ли не той се е дърпал и борил геройски,но те накрая са го надвили и натикали дрогата в носа му.Считат всичко това като личен провал,като провал с възпитанието.Въобще не се замислят,че едва ли има родител,който би възпитал детето си да стане наркоман.Всъщност няма как и да разберат,че избора на детето им няма нищо общо с тях а е просто жертва на обстоятелствата и в голяма степен жертва на своята неинформираност.Тук има един по-важен момент,същинският провал според мен/в случая вече не става въпрос за превенция,а когато наркоманията е вече факт/.Наблюдавал съм как булшинството от родителите,къде от нехайство,къде от суета просто отказват да приемат какво се случва с техните деца а през цялото време усещат.Майчиният инстинкт безпогрешно улавя кога нещо не е наред.И не се прави нищо.Или пък,по-скоро за да успокоят гузната си съвест,че са направили нещо,отколкото за да постигнат накакъв резултат много често съм чувал абсурдите "Носи глава на раменете той си знае" или "Ами аз говорих с него ама той не слуша" или наивното"Говорих с него,но той ми обясни,че всичко е наред.Той просто.....и следва някакво идиотско обяснение" или "Знам,но какво да направя?Да го пребия ли?".Какво да направите ли?Ами нищо.Нищо не правете.Стойте и си го гледайте как се погубва,как гасне,как умира ако щеш.Защото сценариите с хероина са точно два.Затвор или смърт.Или и двете.Няма изключения.Съжалявам,че съм така циничен,но за мен е по-цинично бездействието в този случай.По-късно ще ви кажа какво да направите,но като за начало,за да избегнете нужда от лечение наблегнете на превенцията.Открито,постоянно и категорично отношение към наркотиците.Тест поне веднъж месечно.Поне.
Съжалявам за дългите пояснения,но е неизбежно.Хероиновата зависимост е нещо толкова комплексно,протичането и лечението зависят от толкова много фактори,че започвам да изпитвам сериозни опасения доколко ще успея да съм разбираем,но съм се хванал на това хоро и ще го изиграя до край.Съзнавам,че в един или друг момент ще се получат известни противоречия,но се надявам да съумея по-късно да се аргументирам.
И така,на другият ден тръгнахме обратно за Асеновград.Чак тогава софиянчето ни обясни какво сме взели предишната нощ.И до последно не повярва,че за първи път виждаме хероин.Как можело да сме толкова задръстени,та той вземал вече повече от година.Пътьом ни плъзна още един два пъти по фолиото, а той отиде да се "плъзга" на Пампорово,където беше ски учител.Като се прибрах в града първата ми работа беше да се видя с Великолепната четворка за да се изфукам какво съм пробвал.Не се наложи да казвам нищо.Още като ме видяха на какво приличам, им стана ясно,че са пропуснали нещо непробвано до сега.Първите няколко минути преминаха във възторг макар и с нотка завист.Едва смогваха да ми задават въпроси какво съм взел и къде-къде по-важното дали имам в мен.Можете да си представите разочарованието им като им казах,че нямам.А аз,пепеляво-сив,с доволна усмивка,полузатворени очи,с дрезгав и мнооого провлачен говор /впрочем,когато взимаш хероин говорът преминава в тембър,в който трудно може да бъде объркан с друг.В един период разговорите с майка ми се свеждаха до Ало!Ясно! / изчаках минута докато атмосферата взе да свисти от любопитство,и им разказах какво се е случило.На другия ден поразпитахме тук-там и се оказа,че братовчед на един наш приятел който живее в Пловдив можел да ни "свърже".Вечерта се събрахме в гарсониерата на Любо ,по принцип там беше щаб-квартирата.Аз нали вече бях про,им показах как се случват нещата и се надрусахме доволно.Ефекта беше поразителен.Не можехме да повярваме,че е възможно такова сътояние на покой,мир и топлина.Състояние на....нирвана.Това е.Това е нещото което дава хероина.Състояние на безгранично безгрижие и покой.Така вече разполагахме с пълният арсенал от удоволствия от които една младост има нужда.Тревичка за да ни е весело,бонбони /екстъзи/ през уикендите, за да са по-бурни партитата ни и хероинче за финал,за пълен и гарантиран релакс след "тежките" вечери.
Следва
Хм...как да опише човек хероиновата зависимост?!Сега си давам сметка с колко трудна задача съм се захванал.Все едно да обясняваш на човек,който не е обичал що е любов.Хиляди спомени нахлуват в главата ми и се чудя как да ги подхвана,как да ги подредя та да могат все повече родители и любопитни да проумеят колко страшен е хероинът и зависимоста съм него.Идеята ми е не просто да разкажа как е протекла зависимоста ми,наркомански истории колкото щеш, а да ви представя нещата от един малко по-различен ъгъл.От позицията на човек преживял и внимателно анализирал грозотията наречена хероинова зависимост.До колко ще успея,тепърва предстои да разберем.
Начина по който се поднася информацията за хероина, не е много по-различен от този за цигарите "Хероина убива","...вреди на черния дроб", "...на централната нервна система".Така хората съзнателно или подсъзнателно го подценяват и го пращат в списъка с нещата с които...просто трябва да се внимава.Захар,сол,цигари,алкохол "то нали в днешно време всичко е вредно".Непонятно е за мен колко родители подобно на щрауса отбягват да говарят и вземат мерки срещу хероина считайки,че като не го правят,той просто не съществува или ако съществува,то не касае тях.А ги касае.И още как.През всичките години на зависим,а и до днес,така и не можах да намеря нещо общо между зависимите що се отнася социален,семеен статус а и въобще.Виждал съм зависими деца на разведени родители и на такива със здрави семейства.Деца на богати и на бедни.Депутатски деца,деца на артисти и музиканти,сираци,деца на образовани и необразовани,на красиви и грозни,на атлитични и дебели,,на стари,млади,вякакви.Всякакви.Хероина не подбира и абсолютно никой не е застрахован от него.Далеч съм от мисълта,че това трябва да се превръща в масова параноя и лов на вещици.Нещото което искам е родителите да съберат куража да говорят открито с децата си колко страшен е хероина,което от своя страна съвсем естествено да доведе до проверка с тест поне веднъж месечно /който струва 8 лв/ ,без това да доведе до драми,засегнато доверие и развалени отношения.Съзнавам,че този момент изисква известна деликатност,но повярвайте ми,по-добре е да положите усилия за деликатност сега,отколкото хероина да ви се стовари лишен от всякаква деликатност. Защото такива "мижави" препядствия като семейство,родители,роднини,приятелство,любов хероина ги прави на пух и прах.
"Как протече",замислих се,че неволно се е получила игра на думи.Хероина те превръща буквално в безгръбначно, в нещо течно стичащо се сред всякакви пролуки само и само да се докопаш до....Него.Най-коварния, най-великия манипулатор, най-ревнивия от всички,Властелинът на душата, Негово Величество Хероинът
Както споменах в предишния си пост,за първи път опитах хероин пътуващ за София.Не помня вече при какви обстоятелства,но помня,че бяхме трима и пътувахме с колата на един от тях.По едно време синът на Щуреца извади кафеникав прах и го сложи на фолио от шоколад,сложи запалката под него и вдиша пушека с фуния от банкнота.Нямам ясен спомен да е казал какво е,но нямах намерение и да го питам.Усетих,че е някакъв наркотик и с радост смятах да опитам.Подаде ми фолиото и понеже нямах идея как става го прeгорих и почти нищо не успях да вдишам.Младежа,очевидно счел за съвсем естествено да съм наясно как се взима хероин,едва не ме разкъса,че съм пропилял материала.Съвсеееем за малко се озадачих защо се впряга толкова за тази кафява капка,но любопитството смаза очудването ми набързо и преминахме към втори опит.Този път той го пускаше а аз трябваше бавно и равномерно да вдишвам.И се получи.Чувството е сякаш буквално...хлътваш.Клепачите ти падат и чувство на блаженство започва да обзема всяка фибра,всяка клетка,всеки атом от тялота ти.Изпадаш в едно голямо блажено безгрижие.След малко повърнах.Но не типично повръщане,а някак леко,да не кажа приятно.Просто си отворих устата и след това ти става още по-хубаво.Представете си какво нещо е хероина щом превръща повръщането в нещо приятно.По-късно,колкото и идиотски да звучи пиехме Фанта портокал защото тя се повръща най-добре.Трябваше да преспим у софиянчето и съответно да се стегнем пред майка му.Какво ти стягане.Та ние едва си стояхме на краката.Помня,че с огромни усилия успяхме да си вдигнем клепачите няколко милиметра....и то за малко.Горката жена.Едва не припадна като ни видя.Веднага и стана ясно какво се случва.Майките винаги усещат.Очевидно възпитана и културна жена,не изпадна в истерия макар и да имаше основание.Ясно беше,че полага огромно усилие да прикрие своята неприязън към нас.Родителите считат,че тяхната рожба никога,ама никога не би се занимавала с подобна гадост освен ако неговите приятели не са го принудили.Едва ли не той се е дърпал и борил геройски,но те накрая са го надвили и натикали дрогата в носа му.Считат всичко това като личен провал,като провал с възпитанието.Въобще не се замислят,че едва ли има родител,който би възпитал детето си да стане наркоман.Всъщност няма как и да разберат,че избора на детето им няма нищо общо с тях а е просто жертва на обстоятелствата и в голяма степен жертва на своята неинформираност.Тук има един по-важен момент,същинският провал според мен/в случая вече не става въпрос за превенция,а когато наркоманията е вече факт/.Наблюдавал съм как булшинството от родителите,къде от нехайство,къде от суета просто отказват да приемат какво се случва с техните деца а през цялото време усещат.Майчиният инстинкт безпогрешно улавя кога нещо не е наред.И не се прави нищо.Или пък,по-скоро за да успокоят гузната си съвест,че са направили нещо,отколкото за да постигнат накакъв резултат много често съм чувал абсурдите "Носи глава на раменете той си знае" или "Ами аз говорих с него ама той не слуша" или наивното"Говорих с него,но той ми обясни,че всичко е наред.Той просто.....и следва някакво идиотско обяснение" или "Знам,но какво да направя?Да го пребия ли?".Какво да направите ли?Ами нищо.Нищо не правете.Стойте и си го гледайте как се погубва,как гасне,как умира ако щеш.Защото сценариите с хероина са точно два.Затвор или смърт.Или и двете.Няма изключения.Съжалявам,че съм така циничен,но за мен е по-цинично бездействието в този случай.По-късно ще ви кажа какво да направите,но като за начало,за да избегнете нужда от лечение наблегнете на превенцията.Открито,постоянно и категорично отношение към наркотиците.Тест поне веднъж месечно.Поне.
Съжалявам за дългите пояснения,но е неизбежно.Хероиновата зависимост е нещо толкова комплексно,протичането и лечението зависят от толкова много фактори,че започвам да изпитвам сериозни опасения доколко ще успея да съм разбираем,но съм се хванал на това хоро и ще го изиграя до край.Съзнавам,че в един или друг момент ще се получат известни противоречия,но се надявам да съумея по-късно да се аргументирам.
И така,на другият ден тръгнахме обратно за Асеновград.Чак тогава софиянчето ни обясни какво сме взели предишната нощ.И до последно не повярва,че за първи път виждаме хероин.Как можело да сме толкова задръстени,та той вземал вече повече от година.Пътьом ни плъзна още един два пъти по фолиото, а той отиде да се "плъзга" на Пампорово,където беше ски учител.Като се прибрах в града първата ми работа беше да се видя с Великолепната четворка за да се изфукам какво съм пробвал.Не се наложи да казвам нищо.Още като ме видяха на какво приличам, им стана ясно,че са пропуснали нещо непробвано до сега.Първите няколко минути преминаха във възторг макар и с нотка завист.Едва смогваха да ми задават въпроси какво съм взел и къде-къде по-важното дали имам в мен.Можете да си представите разочарованието им като им казах,че нямам.А аз,пепеляво-сив,с доволна усмивка,полузатворени очи,с дрезгав и мнооого провлачен говор /впрочем,когато взимаш хероин говорът преминава в тембър,в който трудно може да бъде объркан с друг.В един период разговорите с майка ми се свеждаха до Ало!Ясно! / изчаках минута докато атмосферата взе да свисти от любопитство,и им разказах какво се е случило.На другия ден поразпитахме тук-там и се оказа,че братовчед на един наш приятел който живее в Пловдив можел да ни "свърже".Вечерта се събрахме в гарсониерата на Любо ,по принцип там беше щаб-квартирата.Аз нали вече бях про,им показах как се случват нещата и се надрусахме доволно.Ефекта беше поразителен.Не можехме да повярваме,че е възможно такова сътояние на покой,мир и топлина.Състояние на....нирвана.Това е.Това е нещото което дава хероина.Състояние на безгранично безгрижие и покой.Така вече разполагахме с пълният арсенал от удоволствия от които една младост има нужда.Тревичка за да ни е весело,бонбони /екстъзи/ през уикендите, за да са по-бурни партитата ни и хероинче за финал,за пълен и гарантиран релакс след "тежките" вечери.
Следва
Следващ постинг
Предишен постинг
Мисля, че си уцелил "ъгъла". Самият начин, по който описваш нещата е много...младежки, много разбираем.
цитирайБраво на теб!!! Коментирам без да съм дочела края, но не се сдържах. Искам да те поздравя за куража да напишеш това и за разказа от първо лице, защото смятам, че нещата, за които се говори "по принцип", най- често са безполезни. Ще дочета и ще пиша пак.
цитирайБлагодаря ви.Ако ви кажа,че не погъделичкахте суетата ми,ще ви излъжа.Ще бъда горд от себе си обаче ако има някакъв ефект от цялата работа.Колкото и помпозно да звучи,дори и един живот да бъде спасен,всичко ще си заслужава.Това ще е най-добрият комплимент за мен.
цитирай
4.
tanyarisemova -
имам нужда от теб Румка, моля те пиши ...
23.02.2011 00:25
23.02.2011 00:25
имам нужда от теб Румка, моля те пиши ми,моля те.
цитирайРазбира се, че има ефект и ще има ефект написаното от теб. Защото по рано или по късно много хора ще влязат тук да прочетат истината. Истината от първо лице. Истината за неговия вътрешен свят - света на хероина.
Поздрави Румен!
цитирайПоздрави Румен!
6.
tanyarisemova -
само аз. . . . . . . на мен даваш ли ми ...
27.02.2011 23:42
27.02.2011 23:42
само аз.......на мен даваш ли ми Румка
Ако това е нещото което ще спре болката в мен,ще ме направи по щастлива...по безчувствена ....
Къде си Румка, къде си
цитирайАко това е нещото което ще спре болката в мен,ще ме направи по щастлива...по безчувствена ....
Къде си Румка, къде си
8.
tanyarisemova -
7. valsadar - Да ти се намира хероинец?- Как е черната котка?
05.03.2011 03:03
05.03.2011 03:03
valsadar написа:
Да ти се намира хероинец?
Моят коментар valsadar е в съвсем др. смисъл. Ти затова ли посети моят блог в 02:25, прочитайки коментара ми?
С Румката се познаваме и то не от блога.
Той е прекрасен човек и аз много си го обичкам.
Имам нужда от разговорите с него, а той нещо не ми се обажда.Затова съм написала "Къде си Румка, къде си"
Търсене
За този блог
Гласове: 69
